Кой Изпрати Сърпа И Плуга В Музеите?

(Зададена тема „Пътят на сърпа и чука от Древността до днес”)

Хилядолетия назад, когато тепърва възниквало земеделието, хората обединили силата на ума, физическата сила и силата на природата в една нова сила, способността да създаваш продукти за да изкарваш прехраната за себе си и семейството.
 
Още с първите опити в обработването на земя и култури възникнала необходимостта от използването на инструменти за основните дейности - подготвяне на почвата и за събиране на реколтата. От Екватора до Полюсите, хората обработват земята и не случайно оръдията на  труда си приличат. Независимо от различните природни условия и техники, на всички континенти се откриват вариации на сърпа и плуга. 
Какво са използвали хората преди да открият метала и какво използват днес, след механизацията на земеделието? Какъв е пътят на сърпа и плуга от полето до музеите?           
Първообразът на сърпа не е бил във формата, в която го познаваме днес.

Ранното земеделско общество, което започнало да отглежда жито в Южна Америка все още не познавало използването на метални инструменти. Вместо това, тези първи фермери използвали сърпове изработени от малки каменни остриета, диагонално поставени в дървени прътове за жънене на реколтата. Така сглобените инструменти се използвали многократно, като изхабените или счупени каменни остриета се подменяли. Внимателно изработените сърпове често били декорирани и носели специални символи на притежателите им. Използвали се различни смоли за по-добро закрепяне на каменните остриета към дървените части. За изработката на сърпове били използвани и рогове от животни с кремък, както и печена глина с формата на бумеранг.

Почвата се обработвала с каменни остриета, подобни на примитивни мотики. Първобитните оръдия на труда били лесни за използване, но изисквали твърде много време и работна сила. Откриването на метала и изработването на метални сечива значително променя земеделието и работата на полето.
Сърпът, който познаваме днес представлява метално острие с формата на полумесец и къса дървена дръжка.

 

Режеща е вътрешната част на острието, с която се прерязват стъблата на житни и бобови култури и се събират на снопове. Въпреки, че металните сърпове са многократно по-ефективни и лесни за използване в сравнение с каменните оръдия на труда, те все пак са твърде неефективни при обработването на големи участъци земя. Кой замести сърповете?
Реколтите днес се съберат с комбайни.

Създаването на комбайна в началото на 19 век в САЩ е революция в земеделието. Тази машина за жътва, почистване и вършитба на семената увеличава стократно пъти продуктивността на земеделието в сравнение с използването на примитивните оръдия на труда. Самият комбайн също се развива през годините и намира все по-широко приложение в селското стопанство, както и в минната промишленост, домакинствата и други. Двигателят замества човешката сила, а механизмът от жътварка, вършачка, сламотръси, бункер, сита и вентилатор и кабина за управление създават почти перфектния инструмент за събиране на реколта.
Обработването на земята отдавна не се случва с каменни сечива. Плугът или ралото са познати на човечеството от Древността, като в началото плуговете са били теглени от хора, а по-късно от добитък.

Първообразът на плуга е дървено рамо с прикачено заострено дърво, с което се оре почвата. Около 6 век пр. н. е в Китай, ралото се изработвало от метал, което спомагало за по-лесното прорязване на почвата, но било твърде тежко и трудно за маневриране. Индустриалната революция през 19 век променя ралото и вместо от метал (чугун), острието се изработва от по-леката, но значително по-устойчива стомана. Почвата се разравя по-лесно, а орачът управлява плуга с по-голяма лекота и сравнително лесно регулира дълбочината на оранта.
В края на 19 век вместо добитък, за тегленето на плуговете се използват парни трактори. 

С откриването на двигателя с вътрешно горене, тракторът се усъвършенства и поема функциите на ралото, което значително улеснява обработването на различни видове почви в различни климатични условия. Днес тракторите почти изцяло заместват познатото рало и благодарение на възможностите им се обработват значителни парцели земя за относително кратко време.

Земеделието и селското стопанство се развиват непрекъснато. Ултразвукови устройства прогонват птиците и вредителите от полетата вместо добре познатите от миналото плашила. Създават се нови сортове култури, нови напоителни системи и техники за обработване на земята. Силата на ума сякаш опитомява силата на природата и докато съществува баланс в ресурсите, границите за развитие са безбрежни.